Петър Горянски(Петър Николаев Матеев)е български писател и литературен критик.Роден е в Ямбол през1911г.,умира в София през 1990г.Член на СБП(Съюз на българските писатели)до ноември 1944г.,когато е изключен, заедно с Димитър Талев,Кирил Кръстев,Георги Константинов,Йордан Стубел,Владимир Василев,Фани Попова-Мутафова,Чавдар Мутафов,Борис Йоцов(убит),Богдан Филов(убит)Димитър Шишманов(убит)и др.Петър Горянски заедно с други интелектуалци подписва писмото за защита на бъгарските евреи,изготвено от зам.председателя на Народното събрание Димитър Пешев.Автор е на статии,разкази,басни,лирика.
През 1941г.е назначен за секретар-драматург на Народния театър в Скопие.След изключването от СБП пише в опозиционния печат,предимно във в-к "Свободен народ".В петък 26 април 1946г. в "Свободен народ"излиза неговата статия "Зад телената мрежа":
"Днес,когато правителството създаде още един изключителен закон за ограничение свободата на печата,дълг се налага на всички ония писатели,които в най тежките години на политическа и културна реакция не забравиха своя граждански дълг,отново да го изпълнят.Вярно е,че не всеки може да намери достатъчно нравствени сили у себе си да се противопостави срещу една система,която мъчно може да се преодолее по силата на редица обективни и субективни причини.Но това не значи още,че българският писател трябва да скръсти ръце и да приеме механически всичко онова,което пряко или косвено го засяга.А отнемането свободата на печата е един акт от историческо измерение и неговото мълчаливо приемане ще тежи върху съвестта на нашата интелигенция,не само сега,а и всякога,когато става реч да бъде отчетена нейната будна гражданска съвест.
"Днес,когато правителството създаде още един изключителен закон за ограничение свободата на печата,дълг се налага на всички ония писатели,които в най тежките години на политическа и културна реакция не забравиха своя граждански дълг,отново да го изпълнят.Вярно е,че не всеки може да намери достатъчно нравствени сили у себе си да се противопостави срещу една система,която мъчно може да се преодолее по силата на редица обективни и субективни причини.Но това не значи още,че българският писател трябва да скръсти ръце и да приеме механически всичко онова,което пряко или косвено го засяга.А отнемането свободата на печата е един акт от историческо измерение и неговото мълчаливо приемане ще тежи върху съвестта на нашата интелигенция,не само сега,а и всякога,когато става реч да бъде отчетена нейната будна гражданска съвест.
С риск да изранят ръцете си ,българските писатели трябва да разкъсат бодливата тел,която прегражда пътя до тяхното най скъпо и свято достояние-свободата на печата,така жестоко погазена от новия изключителен закон"
Тази част от статията на Петър Горянски би трябвало да се намира на стената във всяка редакция.Лекарите имат Хипократова клетва,а журналисти,писатели,историци?Има ли СБП,СБЖ етична комисия,каквато има Лекарския съюз?Как ще се произнесе по случая-Валерия Велева и още много други подобни?Гражданското общество има право да пита и да получи отговор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар